Габриел Батистута – идол на безпощадния “Батигол” е покойния папа Йоан Павел II

Габриел Батистута е един от най-легендарните нападатели в историята на световния футбол. Той е роден на 1 февруари 1969 г. в Реконкиста. Генеалогичното му дърво включва някакви далечни предци от италианския Фриули. Неговият баща Омар работи като чиновник, а майка му е администраторка в местно училище. Батистута е най-голямото от четирите деца. Има три сестри–Елиза, Александра и Габриела. Детството му минава край бързеите на пълноводната река Парана минаваща близко до родния му дом. Прави първи стъпки в местния тим “Платенсе”, като се отличава от своите връстници с безспорния си нюх към гола и огромната си агресивност. Въпреки това един от първите му наставници завява по негов адрес: “Толкова си зле с топката, сякаш си се учил, като си ритал пъпеши”. Негов кумир в големия футбол тогава е Марио Кемпес, който Батистута боготвори след Мондиал `78: “Бях деветгодишен и този Мондиал, и Кемпес провокираха първите ми мечти и емоции. Това световно окончателно ме свърза с футбола”.

От 1987 г. играе в “Нюелс Олд Бойс”, където треньор му е доскорошния национален селекционер на “гаучосите” Марсело Биелса. Амбициозният специалист дава много ценни съвети на младия играч, който тренира в дъжд и сняг, дори и на Великден. Твърде упорит и всеотдаен, той успява да си завоюва титулярно място в отбора от Росарио. С този тим достига дори до финал за “Копа Либертадорес” през 1988 г., където губят от уругвайския “Насионал” с 0:3 и 1:0. Направил отлично впечатление в турнира, получава изгодно предложение от гранда “Ривър Плейт”. Батистута облича екипа на “милионерите” повече от резервирано, след като самия той е голям привърженик на “Вечния съперник” – “Бока Хуниорс”. В началото нещата вървят добре за младия нападател и той бележи важни голове, но по средата на шампионата е сменен треньора Марло с бившия капитан на аржентинския национален отбор от Мондиал `78 Даниел Пасарела. Начинаещият наставник гледа с недоверие към снажния нападател, като дава следното определение за него: ”Този играч има криви крака и не притежава никаква техника”. Така Батистута се заковава все повече на резервната скамейка и е само наблюдател, на това как неговите колеги триумфират с титлата. Следващата година, повече от изненадващо, получава оферта от любимия си клуб “Бока Хуниорс” и на крилете на радостта си подписва с тях. Още щом стъпва на митичния стадион “Бонбонера” е приет, като свой от “инчасите” и той им се отблагодарява със серия от забележителни попадения. Именно местните запалянковци за първи път му лепват прочутия прякор “Батигол”. Усилията му и тези на Диего Латоре, и компания се увенчават със спечелването на шампионата. Батистута успява да отмъсти на “Ривър Плейт” и Пасарела за пренебрегването си, като им отбелязва от 4 мача 4 гола. Всичко това не убягва от бдителното око на националния селекционер Алфио Басиле и той го кани за контролата на “гаучосите” срещу традиционния континентален съперник отбора на Бразилия 1:1. След мача специалистите са възхитени от комбинациите, които спретват с Каниджа и треньора Басиле го взима на “Копа Америка `91”. Именно на този най-престижен за Латинска Америка турнир Батистута прави истински чудеса. Без да бъде познат на световната футболна общественост той става голмайстор на турнира с 6 гола, като е в основата за спечелването на трофея. После, като по традиция, следват много предложения от страна европейските клубове към новоизгряващите “звезди”, сред които безспорно е и Батистута. Първата сносна оферта е от “Ювентус”, но консултанта за Латинска Америка на този тим и негов сънародник Омар Сивори разваля намеренията на торинци със заключението: ”Това момче за нищо не става”. По-настоятелни обаче, се оказват емисарите на “Фиорентина”, които в пътуването си да приберат закупения от тях Латоре го заменят с Батистута. 

Пристигнал в града на Микеланджело, “Батигол” среща призрака на Пасарела. Неговия еквивалент е провалилият се с националния отбор на страната си от Италия `90 бразилец Себастиян Лазарони. Наставникът, залагащ на остарели схеми на игра, поставя аржентинския нападател на резервната скамейка с обяснението, че му трябва повече време за адаптация. По този начин едва ли си е представял, че си подписва оставката и амбициозният президент на “виолетовите” Марио Чеки Гори му купува обратен самолетен билет за Бразилия. На негово място е назначен Джиджи Радиче, който твърдо залага в своите тактически варианти на “гаучото” и той му се отблагодарява по най-добрия начин. Точно в една от най-чаканите дерби срещи с “Ювентус”, който само преди няколко години е отнел на Флоренция Роберто Баджо, Батистута прави първия си голям мач. Самият той отбелязва феноменален гол и подава за второто попадение. По-късно “Батигол” ще признае, че преди всеки мач е гледал на видео това толкова важно попадение за него, клуба и феновете. В останалите мачове аржентинецът е просто неудържим за противниковите бранители и бележи гол след гол. Много добре си пасва с партньора си в нападение Баяно и датския плеймейкър Лаудруп, като местната преса нарече това трио истински конвейер за голове “Ла–Ба–Ба”. Следващата година, въпреки заканите на босовете на отбора да атакува челните места съставът прави лош финален старт и изпада в “Серия Б”. Това според всички означаваше напускането на Батистута от Флоренция, но аржентинецът се оказа повече от предан и остана в отбора. Този негов жест впечатли много тифозите, които в знак на признателност издигнаха приживе паметник на идола си на клубния стадион “Артемио Франки”. Става дума за три метрова скулптора изобразяваща как аржентинецът държи флага на корнера – един от любимите му номера след поредния гол. Само че в този случай прътът е насочен напред като оръжие. Посвещението под паметника гласи: “Той е воин, който никога не се предава. Той се хвърля здраво в битката, но в душата си винаги е честен”. А според едно социологическо проучване във Флоренция, ако се е бил кандидатирал за кмет в общинските избори, аржентинецът е щял да спечели с огромна преднина. Следващата година отборът ръководен вече от Клаудио Раниери се завръща в елита, като аржентинеца е топ-реализатор на Втора лига. През 1995 г. е голмайстор на “Серия А” с 26 гола, а на следващия сезон аржентинският нападател триумфира с купата на Италия, след като надиграват на финала “Аталанта” с 1:0 и 2:0. Батигол реализира и в двата мача по едно попадение, като става и голмайстор на турнира. Това отличие позволи на отбора да атакува евротурнирите и те го правят повече от добре. “Фиорентина” стига до полуфинал на несъществуващия вече турнир за купата на КНК. Там са отстранени от “Барселона” на “Феномена” Роналдо. В края на 90–те години неговият мениджър Алойзио започна да преговаря за подписа на клиента си с тимове, като испанския “Реал Мадрид”, английските “Мидълзбро”, “Манчестър Юн.” и турският “Галатасарай”. Така завършва 9-годишното си пребиваването в италианския тим с актив от 293 мача и 184 гола, като се превръща в жива легенда за местните “тифози”.

На “Батигол” принадлежи и рекорда за най-много отбелязани голове в поредни мачове от италианското първенство. Той реализира 13 гола в 11 поредни срещи, като по този начин  подобри постижението от сезона 1962–1963 г. на италианския национал Енцо Паскути. Неговорещия нищо на сегашните любители на играта италианец беше вкарал 12 гола в 10 един след друг мачове, но това не му попречи да добави, че неговите попадения са вкарани само от игра, докато Батистута се “облагодетелствал” с 5 реализирани дузпи. 

  

Така, най-резултатният чужденец в “калчото” за всички времена подписа контракт срещу 35 милиона долара с римския “Рома” през лятото на 2000 г. Там заедно с Тоти и Дел Векио направиха страхотна нападателна тройка, която донесе “скудето” на отбора след 20 годишна суша. В световните хроники попадна и конфликта между аржентинския играч и нападателя Монтела, в който италианския треньор Фабио Капело застана на страната на Батистута. Не така стоят нещата през сезона 2002–2003 г., когато именитият италиански наставник е недоволен от Батистута и го поставя в трансферната листа. От това се възползва и Масимо Морати и неговия “Интер”, които веднага го взимат под наем през януари 2003 г. Така аржентинецът се присъединява към отбора воден от сънародника му Ектор Купер, където играят неговите съотборници от националния тим на “гаучосите” Алмейда, Санети и Креспо. След края на сезона Габриел Батистута обаче склони на предложението от 8 милиона долара, за да заиграе в катарския “Ал–Араби”. Той подписа за две години, като през първия получи 5 милиона долара, а през втория останалите 3 милиона долара.

След триумфа за “Копа Америка” през 1991 г., на следващия турнир “гаучосите” дублират успеха си през 1993 г. Основна заслуга за това е на “Батигол”, който бележи на финала срещу Мексико двата гола за победата с 2:1. През 1995 г. “гаучосите” водени от треньора Пасарела подценяват надпреварата, но това не прави Батистута, който се разписва 5 пъти в противниковите врати. На световното първенство в САЩ `94 Батигол е разочарован, след като аржентинците губят от Румъния още на осминафинала с 2:3. Въпреки това играчът с №9 реализира четири гола, като вкарва в първия си мач хет-трик срещу Гърция 4:0. На Мондиал `98 Батистута отново бележи три гола, този път в срещата с Япония  5:0, като се превръща в единствения футболист в света отбелязал два хет-трика на две поредни световни първенства. Този път на пътя на “гаучосите” и Батистута се изпречва много добре сработения холандски отбор, който ги побеждава и с помощта на късмета с 1:2. На последната си поява на световни финали в Япония и Южна Корея се разписва само веднъж срещу Нигерия при победата на “синьо-белите” с 1:0. Аржентинците обаче отпадат още в групите и разочарованието на големия Габриел Батистута беше изписано от сълзите на очите му след злощастния мач с Швеция 1:1. За националния отбор той е реализирал 56 гола от 78 мача – абсолютен рекордьор по голове, изпреварвайки дори легендата Марадона. А на световни финали има в актива си 10 гола от 12 мача.

Батистута е много мощен нападател, който умее да бележи голове от всякакви позиции. Аржентинският футболист, освен страхотен реализатор, е и голяма личност. Потвърждение за това е факта, че той дълги години бе капитан на “Фиорентина”. Едно голямо признание за чужденец в италианската “Серия А”. Най- известният италиански журналист Джакомо Булгарели е категоричен, че Батистута е най-добрия нападател през последните 10 години и четвърти за всички времена след Ван Бастен, Ди Стефано и Алтафини. Избран е в Топ 50 на ХХ век в класацията на най-големите футболисти за всички времена. Аржентинецът заема 42 място в нея, изпреварвайки легенди като Нилс Лидхолм, Нилтон Сантос, Луис Суарес, Роберто Ривелиньо, Даниел Пасарела и др. Един от великаните в треньорския занаят Джовани Трапатони не спира хвалебствията си към Батистута: “Той е с манталитет, какъвто имат само в Англия и Германия. Аржентинецът е душата на всеки отбор, в който играе”. Фабио Капело е още по-красноречив, за това какво представлявал Батистута за неговия тим: “Когато се намира в пеналтерията (наказателното поле), той е без съмнение най-опасният човек в света”. Френският национал Марсел Десаи, след един мач, в който му бе персонален пазач каза  за Батигол: “Моят съперник няма въображението на Зидан, Марадона и Ван Бастен, но реализира всяко положение за гол. Той не може да дриблира, но с един метър да е по-напред от теб и си загубен”. Един от големите капацитети на играта вицепрезидента на “Реал Мадрид” Хорхе Валдано е още по-убедителен в оценката си към своят сънародник: “Никой в света не съчетава на толкова високо равнище интелигентност и амбиция, което предполага неистово желание за усъвършенстване. Головете на Марадона бяха дар Божи, головете на Батистута са премерени удари, тежки като безпрекословни сентенции.” Силният удар и играта с глава са две от най-силните му оръжие. За да превъзхожда противниците в това отношение остава часове след тренировка да отработва всички компоненти на играта си. Въпреки голямата си мощ и сила, неговите съперници го определят като много коректен играч. Като потвърждение на това е факта, че винаги след срещата съперниците му стискат ръката. Заради смелостта си е наричан “Футболния Мел Гибсън”, на героя на популярния филм “Смело сърце”. Батистута не е от тези футболисти, които говорят много, като особено му допада една китайска мъдрост: “Който говори малко, греши малко”. И наистина той много рядко получава картони, влиза в пререкания с противници и арбитри, като на терена си премълчава неправдите. Някой от неговите мнения са много ценни и показателни, че той е човек на правилната оценка. Според него, ако Алекс Фъргюсън е водил  тим от “калчото” е щял да бъде отстранен още първия сезон: “В Италия, за разлика от Англия, липсва търпението и трудно може да се задържи треньор, не успял да изпълни целите си още през първата година от престоя си. Докато на Фъргюсън в “Манчестър Юн.” му дадоха картбланш цели 5 години да търси рецептата на успеха”.  За защитниците на “Ботуша” твърди: “Те са много твърди, понякога груби, но нали именно в това надиграване е красотата на играта”. 

Въпреки      многобройните атаки към него от страна на негови почитателки (на ден аржентинецът получавал по 80 любовни писма) той е щастливо женен за своята ученическа любов Ирина Фернандес, която е учителка по танци. Първите любовни искрици между двамата са пламнали още когато са били на 15 години. Оженили се в родния Реконквиста през 1990 г., след което заедно заминават за Флоренция. Младото семейство има трима сина Тиаго, Лукас и Жоакин. Може би най-романтичното любовно признание, за което се сещат и днес на Апенините, той направи в края на 1996 г., с което спечели завинаги сърцата на нежните половинки по света. След втория си гол на мача за Суперкупата между “Фиорентина” – “Милан” 2:1 аржентинският чаровник се засили към една от телевизионните камери и изстреля пред милионната зрителска аудитория посланието към жена си: “Ирина, обичам те!” От физическия чар на “гаучото” се прехласват дори световните красавици, като Ноами Кембъл и Валерия Маца. Жълтата преса разкри, че аржентинецът е имал връзка на Апенините с фамозната телевизионна звезда Алба Париети. Въпреки това негови приятели  го описват, като свръх сериозен, затворен, мрачен. Други го рисуват, като абсолютна скръндза, който си купува евтини дрехи, кола втора употреба и часовник за 10 долара. На всичко това той отговаря така: “Ако не носиш на китката си “Ролекс” или “Картие” значи си бедняк според хората. Но ако съм щастлив, че нося часовник за 10 долара. Карам един “Мерцедес” стар модел, който ми харесва и не бих го сменил с никаква нова машина. Проблемът с прахосничеството не ми харесва и той не е само на футбола, а  на цялото консуматорско общество”. Известен е с това, че обича много почивката и когато има свободен ден спи до 12 часа на обяд. Не обича да гледа мачове, като е изпуснал от полезрението си доста финални двубои за различни престижни купи. Любимият му музикален състав е “Ролинг Стоунс”. Един от най-добрите му приятели сред футболистите е бившия аржентински национал Абел Балбо, с който се засякоха в редиците на “Фиорентина” и “Рома”. Сред останалите играчи харесва много унгарецът Скухрави, холандецът Ван Бастен, италианецът Синьори, но за него истински феномен е Роналдо. Двете му мечти във футбола са да стане шампион на Италия, което вече е факт и да играе финал на световно първенство. След края на състезателната си кариера Батигол не планира да се занимава с треньорска професия. Той възнамерява да се завърне в Реконкиста, където баща му отглежда четири хиляди глави едър рогат добитък: “Като скъсам с футбола ще работим заедно с баща ми в семейната ферма, наречена у нас Батистута&Батистута”. Негов идол в живота му е покойния папа Йоан Павел II, като според него той е най-голямата личност на века. Интересно е, че Батигол е бил личен гост на светия отец, като срещата между двамата на четири очи е продължила повече от заплануваното време. Между другото един от най-запалените негови тифози е държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано. В италианската преса дори се писа, че монсиньорът си навлякъл мъмрене от папа Йоан Павел II затова, че пропуснал много важно заседание, за да гледа любимия си футболист. За общественото си значение “Батигол е повече от откровен: “Бих искал да покажа любовта си към хората си повече, отколкото мога, но не мога. Усещам буца в гърлото си, когато видя възрастни хора да страдат. Човек, който е дал всичко в живота си, не заслужава подобно отношение”. 

В началото на 2006 г. аржентинският голмайстор обяви официалното си оттегляне от професионалния футбол на официална пресконференция. “Обявявам твърдото си решение да се оттегля от футбола и искам да използвам възможността да благодаря на всички, които помогнаха кариерата ми да е толкова успешна,” каза Батистута. Решението си аржентинецът взе само два дни след изтичането на контракта му с катарския “Ал Араби”. Батигол страдаше от контузии и изигра едва три мача, в които не успя да се разпише. След това Батустута бе дълго време в заслужена почивка. Той създаде своя мъжка модна линия. Продуктите на футболиста носят името “GB’’ и  бяха пуснати в продажба веднага след ревюто, което се проведе във Флоренция. След това серията стана достояние на ценителите в Милано, Рим, Париж, Лондон и Мадрид, както и в Южна Америка. Като стил естествено, те са спортни, като има и създадена линия от шапки. “Искам да покажа на хората, че животът не е само футбол”, твърди философски Батигол.

Впоследствие през 2010 г. бившият аржентински национал стана технически директор на аржентинския Колон (Санта Фе), но в началото на тази година напусна поста. Сега големият голеадор чака оферти за работа в чужбина, а защо да не го видим и в най-скоро време на треньорския пост на “Фиорентина”.