Именитият аржентинец
Хосе Мануел Морено е един от най-големите футболисти в историята на
играта. Той роден на 3 август 1916 г. в Буенос Айрес. От съвсем малък започва
да тича към своята страст футболната топка. В юношеските си години играе в
неизвестния тим на “Ещрели де Брандсен”, където се подвизава от 1930 до 1932 г.
Сключва първия си професионален договор с големият гранд “Ривър Плейт” през
1932 г. Със състава на столичния клуб Морено става пет пъти шампион на
Аржентина през 1932, 1936, 1937, 1941 и 1942 г. В основата е на легендарната
петорка смятана за най-добрата за всички времена за този клуб, наречена “Ла
Макина” (Машината) с изпълнители Муньос–Морено–Лабруна–Педернера–Лусто. Той е
бил наричан от феновете “Мозъкът” на този велик отбор.
“Чаро” Морено, както го наричат, обаче става известен в родината си, освен с
футболното си майсторство и с нещо друго. Той е голям привърженик на алкохола и
хубавите жени. Неговата магнетична фигура (черни мустаци, гъста черна коса,
широки рамене) омайва жените. “Когато излезеше по улиците винаги бе в
компанията на шармантни дами, които искаха да се докоснат до своя идол и до
неговите финикииски знаци.” И до днес в страната на “гаучосите” за него се
твърди, че е имал над 500 жени и поне десетина деца. Негови приятели разказват
как този “аржентински Гаринча” пиел до ранни зори, а после като излизал на
терена играел, като пантера. Веднъж в един бар в Мексико си поръчал 11 уискита
наведнъж, пред смаяния поглед на бармана, и започнал да ги пие, като преди
всяка чаша вдигал наздравица за всеки свой съотборник, който играе с поредния
номер на питието. На 10-тото уиски обаче Морено се проснал на земята в несвяст.
Друго любопитно за него е, че преди всеки мач изпивал по минимум един литър
хубаво аржентинско вино. За Морено е известно, че сам се е хвалил как пирувал
по цяла нощ, а на следващия ден пак е в спортна форма. И наистина, в
твърдението му има голяма доза истина, след като става голмайстор на
аржентинското първенство шест пъти. От своя страна, трибуните на стадион
“Монументал” винаги били претъпкани от фенове, за да се насладят на неговото
майсторство пред противниковата врата. Особено ефектни били попаденията му с
глава, наречени от аржентинската преса “истинска поезия”. Той правел няколко метрови плонжове, като
изстрелян с пражка и нанасял такъв удар
с челото си, какъвто други не можели с крак.
Постигнал всичко в родината си, натрупал огромна слава и популярност, Морено
все пак решава да поиграе и в чужбина. От 1944 г. преминава в редиците на
мексиканският “Еспаня”–Мексико, като с
този тим става шампион на страната на Ацтеките през 1945 г. Липсата на
достатъчно пари в клубовете от родината на маите и пристрастието му към
прочутото аржентинското вино карат “Чаро”, както е прякорът му даден от
запалянковци, да се завърне в родината и то отново в любимия “Ривър Плейт”.
Второто му пребиваване с екипа на “милионерите” обаче е само една година,
защото на следващата емисари от чилийския гранд “Универсидад Католика” го
примамват към техния състав. С този отбор става шампион на Чили през 1949 г. и
два пъти голмайстор на местното първенство. През 1950 г. приема офертата от
“Бока Хуниорс” и с това си печели врагове от страна на привържениците на
предишния си аржентински клуб “Ривър Плейт”. Поставен под огромен натиск в
новия си тим той се принуждава отново да напусне родината си и да се завърне в
“Универсидад Католика”. Впечатляващо е, че и при вторият си гастрол по
чилийските терени Морено отново демонстрира супер класа. Следващата стъпало в
кариерата му е уругвайския тим
“Дефенсор”, където играе през 1952–1953 г. След това за сетен път се завръща в
родината си, но този път облича екипа на скромния “Ферокарил Оесте”, но там
изкарва един сезон 1953–1954 г. След това търси ново предизвикателство в
колумбийския “Индепендиенте” – Меделин. В страната на наркокартелите той е
играещ треньор и естествено, че става шампион на Колумбия през 1955 и 1957 г.
Така завършва състезателната кариера на “Чаро” Морено с почти невъзможните за
днес 44 години и едно абсолютно постижение от 950 мача и 850 гола. Освен това е
единадесет пъти голмайстор в първенствата на Аржентина, Чили и Колумбия, което
го прави един от най-великите реализатори на Латинска Америка.
С националната фланелка на “гаучосите” дебютира в началото на 1941 г., като още
същата година печели “Копа Америка”. Другият му голям трофей на национално
ниво, отново е купата на Южна Америка през 1947 г. В сметката му с екипа на
Аржентина има 34 участия и 19 гола. За пропуск в кариерата му може да се счита,
че никога не е участвал на световно първенство. По-това време неговите
сънародници не желаят да участват на този форум, а когато вече проявяват интерес
той е в напреднала футболна възраст.
Известен е, като футболист забавляващ се на терена. Неговата
артистичност и импровизация го правят един от най-големите романтици
подвизавали се в играта. Привържениците на футбола по това време го наричат
“Човекът спектакъл” и го боготворят. Въпреки славата му на голям бохем и
постоянно нарушаващ режима играч, той си остава ненадминат стрелец за времето
си. В Южна Америка почти няма вратари по негово време, които не са изпитали
реализаторските му качества на гърба си. Легенди в играта, като Ди Стефано, Стабиле
го посочват за най-добър футболист за всички времена. Прочутият аржентински
треньор Луис Карниля твърди за него: “Морено беше най-добрият! Най-комплексният
играч, който някога съм виждал. С класа над Ди Стефано в техническо отношение. Той
беше в състояние да премине няколко съперника на нищожно пространство.” Заради
факта, че никога не е бил в Европа (дори като турист) остава абсолютна загадка
за привържениците на играта на Стария континент.
Интересен епизод е, че в своята
кариера Морено е бележел и голове с ръка в “стил Марадона”. В края на кариерата
си порокът му с чашката става пристрастяване и Морено не може да се измъкне.
След като се разделя с футбола се снима в няколко филма, които стават особено
популярни в Латинска Америка. Големият майстор на гола и импровизацията “Чаро”
Морено си отива от този свят на 26 август 1978 г. малко преди финала на
Мондиала в Аржентина и така не успява да се зарадва на първата световна титла
на своите сънародници.
